България официално стана член на Североатлантическия алианс (НАТО) на 29 март 2004 година, маркирайки един от най-значимите моменти в нейната съвременна история. Този акт не само промени курса на външната политика и отбранителната стратегия на страната, но и затвърди нейното място в международната общност като съюзник, ангажиран с принципите на демокрацията, свободата и колективната сигурност.

Процесът на присъединяване на България към НАТО започна още в началото на 90-те години на XX век, след падането на комунистическия режим, и беше продукт на интензивни дипломатически усилия, реформи в сектора на отбраната и адаптация към стандартите и изискванията на Алианса. Встъпването в НАТО беше възприето от българското общество и политически елит като ключова стъпка към укрепване на националната сигурност, гарантиране на стабилността в региона и участие в международни мироопазващи мисии.

Присъединяването беше съпроводено с множество официални събития и церемонии както в България, така и в централите на НАТО, подчертаващи началото на нова ера във външнополитическите и отбранителните стратегии на страната. С този исторически ход България не само подчерта своята привързаност към демократичните ценности и международния мир, но и засили своята роля като активен участник в глобалните усилия за справяне с новите предизвикателства и заплахи за сигурността.

След присъединяването си, България активно участва в операции и мисии под егидата на НАТО, допринасяйки за международните усилия за мир и стабилност в различни региони на света. Членството в Алианса също така спомогна за модернизирането и професионализирането на българските въоръжени сили, както и за укрепването на двустранните и многостранните отношения с други членки на НАТО.

Обобщено, присъединяването на България към НАТО представлява ключов момент в нейната посткомунистическа трансформация, откривайки нови хоризонти за страната в областта на международната сигурност и сътрудничество.