Студентска кръгла маса на тема „Изграждане на сигурност“ по проект „Изграждаме сигурност, засилваме единството, споделяме ценности: 20 години България в НАТО“ се проведе в нашия университет
Кръгла маса на тема „Изграждане на сигурност“ се проведе в УНСС. Мероприятието е първото събитие в рамките на проект „Изграждаме сигурност, засилваме единството, споделяме ценности: 20 години България в НАТО“, който се осъществява от катедра „Политология“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, както и департамент „Политически науки“ на Нов български университет (НБУ). Гост лектори на кръглата маса бяха проф. д.н. Кирил Стойчев, втори мандат помощник-ректор на УНСС, офицер от Българската армия, с богат дългогодишен опит на високи управленски позиции в Министерство на отбраната и доц. д-р Велизар Шаламанов, военен експерт, министър на отбраната (2014 г.), бил е директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление, както и директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО (NCIA). Доц. д-р Велизар Шаламанов е и хоноруван преподавател в катедра „Национална и регионална сигурност“.
При откриване на форума, на президиума бяха и доц. д-р Елена Симеонова, ръководител на катедра „Политология“, проф. д.п.н. Татяна Дронзина, ръководител на проекта и преподавател в катедрата по „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски“, Донна Фитнева, председател на Студентско сдружение „Его Политико“, студент 2-ри курс, специалност „Политология“.
Проф. д.п.н. Татяна Дронзина, проф. д.н. Кирил Стойчев, доц. д-р Велизар Шаламанов, доц. д-р Елена Симеонова, Донна Фитнева (от ляво надясно)
Доц. д-р Елена Симеонова откри събитието и благодари на партньорите по проекта, а също и на катедра „Национална и регионална сигурност“ на УНСС за съдействието при организиране на кръглата маса. Тя подчерта, че проектът е посветен на 20-годишното членство на България в Атлантическия алианс и цели критическо осмисляне на членството на България, както и неговите ползи и предимства за нашата страна. Тя допълни, че в рамките на проекта активно работят и четири студентски клуба – Студентски клуб на политолога (СУ), Студентско сдружение „Его Политико“ (УНСС) и клубовете към бакалавърските програми по политически науки на български, френски и английски в НБУ, както и неправителствената организация „Център за изследване на глобални хибридни заплахи“. Доц. д-р Елена Симеонова отбеляза, че дейностите включват три студентски дискусии в трите университета, които са част от проекта. Всеки от тях ще разгледа различна тема, касаеща членството на България в НАТО. Организатор на първото събитие на тема „Изграждане на сигурност“ е Студентско сдружение „Его Политико“ от УНСС. „Стремежът към единството“ ще обсъдят студентите от СУ „Св. Климент Охридски“. Студентите от НБУ ще дискутират на тема „Споделените ценности на държавите членки на НАТО“. Част от дейностите на проекта ще бъде и провеждането на научна конференция, както и онлайн курс по темите на проекта, който ще бъде отворен за всеки, който желае да се включи в програмата. Друга инициатива ще бъде провеждането на студентски конкурс за създаването на есе, посветено на 20-годишнината от влизането на България в НАТО.
Проф. д.п.н. Татяна Дронзина благодари на присъстващите, че са уважили събитието и изтъкна: „Този проект изначално беше написан за студентите и с тяхно участие, затова се радвам, че младите колеги, които са връстници на българското членство в НАТО, ще могат да оценят избора на нашето поколение направен преди 20 години и да споделят тяхното мнение за предстоящата да бъде изградена нова структура на сигурността, защото аз съм уверена, че след войната на Русия с Украйна, Европа ще има нова структура на сигурността и нова архитектура на сигурността“.
Доц. д-р Иван Начев от департамент „Политически науки“ на НБУ благодари на УНСС и НБУ за партньорството по проекта и пожела успешна работа и ползотворна дискусия на кръглата маса.
„За нас е чест да участваме в проекта „Изграждаме сигурност, засилваме единството, споделяме ценности: 20 години България в НАТО“, както и да бъдем организатор и домакин на първото публично мероприятие. За нас е удоволствие да си сътрудничим със студентските организации от СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Надяваме се, гост-лекторите да провокират интерес и да задълбочим контакти си за бъдещи съвместни проекти“, каза Донна Фитнева.
В събитието участваха студенти и преподаватели от трите партньорски университета, от страна на УНСС присъства и доц. д-р Блага Благоева, два мандата ръководител катедра „Политология“, по чиято инициатива катедрата се включва като партньор по проекта.
Доц. д-р Блага Благоева и студенти от специалност „Политология“ (от ляво надясно)
Доц. д-р Велизар Шаламанов направи исторически преглед на процеса на присъединяване на България към НАТО. Той акцентира на ефекта от влизането на страната ни в Алианса и подчерта: „НАТО е не просто най-успешния военен алианс във военно отношение, но практически е единствения в момента такъв, който обединява вече 32 страни и всъщност неговата мощ, неговото единство се увеличава. Когато съчетаваме напредъка във военните способности с поддържане на политическото единство и баланса с успешно икономическо развитие, мисля, че това, което България получава от НАТО е възможно най-доброто“.
Проф. д.н. Кирил Стойчев подчерта, че в основата на модернизацията на Българската армия са така наречените стандарти и посочи: „Стандартизационните споразумения на НАТО ни показаха още преди 2000г. да пътя, по който трябва да вървим както в техническо и технологично отношение, така и в организационно“. Той припомни, че през месец февруари 1997 г. Петър Стоянов, който тогава е президент на Република България подава заявка да станем член на НАТО и само няколко месеца след това, на 15 юли същата година за първи път България приема да използва стандартизационни споразумения на НАТО“.
Събитието продължи с ползотворна дискусия.
Студентите зададоха интересни въпроси, като например:
- Ако направим аналогия с ЕС, за който се казва че сътрудничеството протича на две скорости, може ли да се каже ѝ сътрудничеството с НАТО е на две скорости?
(Илиада Дрицас, студент 2-ри курс, специалност „Европейска политика и икономика, УНСС“);
- Уважаеми лектори, вие представихте многомерните ползи от членството на България в НАТО, според вас, членството има ли и негативи и ако да – кои са те?
(……Нуриева, студент 1-ви курс специалност „Право“, УНСС);
- Каква оценка бихте дали на България като член на НАТО от гледна точка на подготвеност и боеспособност?
(Борис …., 4-ти курс, специалност „Политология“, УНСС);
- Проф. Стойчев спомена, че много бързо са били убедени да се включат в Алианса – защо? Кое наклони везната – политическото управление на страната по това време или военните поеха по пътя на сигурността?
- Въпросът, който ще задам, съм имал честта да го задам на италианския министър на отбраната – през април 2019 г. Въпросът ми се отнася до относно чл. 5, който предвижда възможност за използването на военна сила, от страна на НАТО в отговор на нападение на страна-членка. В този смисъл, дали държави, България, Румъния и Прибалтийските държави които са по-склонни към консумирането на отбрана, в случай на ситуация по чл. 5, могат да разчитат на защита чрез реална защита чрез жива сила или по-скоро ще има бъде предоставена икономическа помощ и технически средства€ И ако това е така, то тогава не е ли по-добре тези държави развият силни национални военни сили? (Алекс Кашани, студент 2-ри курс, специалност „Политология“, УНСС).