Присъединяването на България към НАТО е един от основните приоритети на българската външна политика в края на ХХ в., който преминава през продължителен интеграционен процес.

На 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО. През декември същата година Любен Гоцев осъществява първото посещение на български външен министър в Главната квартира на Алианса.

Следващата 1991 година с визитата на Манфред Вьорнер у нас се осъществява и първото официално посещение на генерален секретар на НАТО в страната. В края на годината, по покана на Северноатлантическия съвет, президентът Жельо Желев посещава Главната квартира на Алианса в Брюксел.

През 1993 г. за първи път в България пристига и върховния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джон Шаликашвили. В края на годината Народното събрание приема с консенсус Декларация, която изразява стремежа на страната да се присъедини към НАТО и Западноевропейския съюз.

Следващата 1994 година президентът Жельо Желев подписва Рамковия документ и България се присъединява към програмата „Партньорство за мир“(ПзМ).

1997

Категоричната позицията на България за пълноправно членство в Алианса изразява президентът Петър Стоянов по време на посещението си в Главната квартира на Алианса през 1997 г. Тогава е приета и Национална програма за подготовка и присъединяване на България към НАТО, а с Постановление на Министерски съвет се създава механизъм за координация на усилията за подготовката и присъединяването към организацията – Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО.

На 8 май е приета Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

В края на май България участва в учредителното заседание на Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) в Синтра на равнище министри на външните работи. На срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид, в която участва и българска делегация, са отправени покани към трите страни-партньори Полша, Чешка република и Унгария за започване на преговори за членство в НАТО. След форума, с Декларация на правителството на ОДС, се потвърждава, че присъединяването към НАТО е непосредствен национален интерес и стратегически приоритет на България.

България става домакин на Срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО и Партньорство за мир от Югоизточна Европа. С Решение на Министерски съвет се открива и Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и ЗЕС в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 г.

1998

През април на двудневно посещение у нас пристига генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. В края на годината, в рамките на Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО, се осъществява цялостен преглед на постигнатата от България съвместимост с Алианса.

1999

На 24 април българска делегация, ръководена от президента Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и на останалите страни-кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).

През юли отново на посещение у нас пристига генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. В края на годината България представя своята първа Годишна национална програма за 1999 – 2000 г. по Плана на действие за членство в НАТО, както и Обзорен доклад по политическото и икономическото развитие на страната. Също така се провежда и заседание на Политическия комитет на НАТО и България (формат 19+1) за обсъждане на изпълнението и прилагането на Плана на действие за членство в НАТО.

През декември българска делегация участва в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са утвърдени План за действие на ЕАСП за 2000-2002 г., Консолидиран доклад за прогреса по развитието на Инициативата за Югоизточна Европа и Концепцията за оперативни способности за ръководени от НАТО операции по ПзМ.

2000

В началото на годината на посещение в България пристига генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън., а по –късно и върховния главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк.

През март на заседание на Политико-военния ръководещ комитет (ПВРК) и българска делегация, е одобрен пакет от 82 цели по партньорството, които Република България да изпълнява в рамките на цикъла на разширения и адаптиран Процес на планиране и преглед по ПзМ (ПАРП). През април се провежда заседание на Северноатлантическия съвет и България (формат 19+1) за обсъждане изпълнението от България на първия цикъл на Плана на действие за членство в НАТО. Българската делегация е ръководена съвместно от министъра на външните работи Надежда Михайлова и министъра на отбраната Бойко Ноев.

През май българска делегация взема участие в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са одобрени Доклад на председателя за дейността на ЕАСП за първата половина на 2000г; Доклад на председателя на ПВРК по Засиленото и по-оперативно партньорство; Концепция за оперативните възможности на водените от НАТО операции в рамките на ПЗМ; Програма за засилено обучение и подготовка в рамките на ПЗМ; Доклад за напредъка па развитието на Инициативата за ЮИЕ и подкрепа за Пакта за стабилност за ЮИЕ.

Тогава излиза и Решение на Народното събрание, с което се изразява подкрепа на Правителството на Република България по глава 27 “Обща военна политика и политика за сигурност”, където изрично се посочва, че наред с интеграцията в Европейския съюз, България се стреми активно към членство в НАТО и ЗЕС.

Отново през май страната ни се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.

До края на годината в Главната квартира на НАТО в Брюксел са представени Годишната национална програма 2001 по Плана на действие за членство; Индивидуалната програма за партньорство между България и НАТО за 2000 г. и Обзор на цялостната съвместимост по ПзМ – 2000 в НАТО.

През октомври в София, се провежда Първата среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки за членство в НАТО с участието на новоприетите членки Полша, Чехия и Унгария, на генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и заместник- генералния секретар на НАТО по планиране на отбраната и операциите Едгар Бъкли. На нея се обсъждат стратегическите насоки за по-нататъшното партньорство с НАТО с цел скорошно членство в Алианса.

2001

В началото на годината се провеждат на консултации по оценката на България по Процеса на планиране и преглед по ПзМ с екип на НАТО. Посещение в България на помощник-генералния секретар на НАТО по планиране на отбраната и операциите Едгар Бъкли. Дадена висока оценка на ролята на България по време на косовската криза и на напредъка, постигнат от България в подготовката й за членство в НАТО. Изразена готовност от страна на Алианса да продължи да помага на страната в действията й за членство и потвърждаване на ангажимента решението за него да бъде взето през 2002 г.

През март Министерският съвет на Република България одобрява Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в “Партньорство за мир”. На следващия месец се провежда заседание на Съвета на НАТО + България за приемане на оценката за напредъка на България в изпълнението на Плана на действие за членство.

През април президентът Петър Стоянов участва в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1, на който е обсъден Докладът за постигнатия от България напредък в рамките на втория цикъл на Плана за действие за членство в НАТО.

В началото на октомври в София се провежда среща на най-високо равнище на президентите на новите демокрации в рамките на Вилнюския процес с участието и на генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и представители на страни-членки на НАТО. Приета е Декларация за солидарност със САЩ и с решението на САС от 4 октомври 2001 г., потвърждаващо отново обвързаността на външната политика и политика на сигурност на страните от В-10 с произтичащите от Северноатлантическия договор задължения, включително тези от член 5.

2002

През февруари, на среща в Букурещ, министрите на външните работи на България, Румъния, Гърция и Турция поставят началото на диалог и сътрудничество във формат “2+2”, свързан с по-ранното присъединяване на България и Румъния към НАТО.

През март, в Главната квартира на НАТО в Брюксел, се провежда заседание на Политико-военния направляващ комитет по Партньорство за мир на НАТО във формат 19+1 с участието на България. Обсъдени са оценката на България за 2002 г. по участието й в Партньорство за мир и Процеса на планиране и преглед на отбраната и приетите от България за изпълнение цели по партньорство.

В рамките на международната конференция “НАТО – следващите 50 години“, сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа”, която се провежда в Атина през април, министрите на отбраната на България, Гърция, Румъния и Турция правят съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави. Те заявяват, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност.

Отново през април външният министър Соломон Паси и министърът на отбраната Николай Свинаров участват в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за обсъждане на третия Доклад за постигнатия от България напредък по Плана за действие за членство в НАТО.

През май България става домакин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО.

21 ноември 2002 г. е важна дата в процеса на присъединяване към НАТО – на срещата на най-високо равнище в Прага държавните и правителствените ръководители на страните-членки на Алианса официално отправят покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да започнат преговори с НАТО за присъединяване.

През декември Министерски съвет излиза с Решение, с което се одобрява мандат и екип за водене на разговорите за присъединяване, ръководен от заместник-министъра на външните работи Любомир Иванов. Министерският съвет одобрява и разширен състав на Постоянната дипломатическа мисия на Република България към НАТО в Брюксел, която след присъединяването към Алианса да се трансформира в Национална делегация към НАТО.

2003

В началото на годината се провеждат първия и втория кръг от разговорите за присъединяване към Алианса. През март в Брюксел се провежда и заседание на Старшия политически комитет на НАТО във формат 19+1 за обсъждане на българския График за приключване на реформите. На извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на 19-те страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.

През април българският посланик в НАТО Емил Вълев участва в първото заседание на Северноатлантическия съвет с поканените страни.

През юни Съветът на НАТО взема решение за отварянето на комитети и други органи на организацията, в които седемте поканени страни да участват със статут на наблюдатели.

През октомври България представя в НАТО Годишната национална програма за 2003-2004 г. по ПДЧ.

През ноември се провежда заседание на Старшия политически комитет на НАТО във формат 19+1 в Брюксел за обсъждане на Годишната национална програма на България по ПДЧ за 2003-2004 г.

През декември министърът на външните работи Соломон Паси участва в първото заседание на САС на равнище външни министри с поканените страни в Брюксел. В Заключителното комюнике се заявява, че официалното присъединяване на новите членове към Алианса ще се осъществи веднага след като приключи процесът на ратификация.

2004

На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.

На 29 март 2004 г. във Вашингтон са депозирани документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни – България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Така България заедно с още шест страни от Източна Европа става пълноправен член на Алианса.

На 2 април 2004 г. в Главната квартира на НАТО в Брюксел се провежда официална церемония по отбелязване присъединяването на новоприетите седем страни към Северноатлантическия договор.

Източник: Министерство на вънчните работи